Април 1876 – „Туркия ке падне”

   По това време на годината, но в едни други сурови времена, едно писмо вдига на бунт цял народ. Писмото на Тодор Каблешков, адресирано до Георги Бенковски и подписано с кръвта на убито заптие. Годините на подготовка на въстание не се оказват напразни, ехтят гръмки изстрели на черешови топчета и викове на готови за саможертва борци. Кръвта на убитото заптие е само началото на най-жестоките борби за освобождение. Две години по късно майка България получава своята свобода.

   Априлското въстание бива само началото. Каквото и да се каже за него, това ще бъдат само думи, а какво са думите срещу делата…Нима малко са музеите ни, паметниците ни, дори костниците. Нима някой би посмял да пресъздаде с разказ героизма и саможертвата на милиони българи. Нима някой би дръзнал да се докосне с приказки до личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги С. Раковски, Христо Ботев…

   Едно ще си пожелая само: българите да не забравят пътя си, да не забравят историята си и хората, дали живота си за това днес да живеем в една свободна земя…

  

   * снимките са от възстановка на априлското въстание в гр. Клисура

Не останаха хора, само лисици…

   Има нещо загадъчно в изоставените къщи и махали, нещо което влече…може би, защото я няма цялата урбанизация, целия боклук, няма ги и хората.

   От доста време исках да стигна до едни изоставени махали по поречието на не по-малко внушителното Душун дере. За него мога да кажа само, че те кара да се чувстваш невероятно малък и незначителен. След два неуспешни опита, този път се озовахме назад във времето. Пред погледа се открива панорама от порутени къщи, наоколо няма хора, няма пътища, няма живот…само крави…много крави.

   Вървиш по кравешките пътечки из между старите къщи, а наоколо съвършена празнота. Пред нас спокойно си преминава най-голямата лисица, която някога съм виждала. Точно по пътеката, по която преди години са вървели и хората. Необезпокоявана от нищо и никой минава из между къщите, като че ли за да припомни кой сега живее тук.

   Кучешки лай ни прогонва…Налага се да си тръгнем. Но как да си обясниш, че точно докоснал магията трябва да се откажеш?

   Върнахме се след един ден, този път продължихме по нататък, далеч от кучетата, но пак до крави. Отново нова изоставена махала, нова разруха. Това, което прави впечатление тук са изсъхналите дървета станали като на хербарий, сякаш заедно с хората си е тръгнал и техният живот…

   Може би точно от такава празнота имаме нужда за да осмислим живота, който пропиляваме.

с. Лисиците

   Това не е от селата, в които не е останал живот, напротив има около 30 души… не е и място, през което просто преминаваш. Тук се крие и чарът на това кърджалийско селце. За да се стигне до селото трябва да се премине през най-дългия въжен мост в България. В село Лисиците няма улици, няма коли, няма и път. Единственият начин да си купиш хляб е да преминеш по моста, качваш се на влака и до Кърджали или до близкото село.

   Това, което прави впечатление е добронамереността и учтивостта на местните. С радост ще ти разкажат за живота си и ще те упътят, а интересни места има много.

   На югозапад от селото се издигат причудливи скали с множество трапецовидни ниши, наречени от местните „Читкая”.

   А каква гледка се разкрива от тях само художник би обрисувал.

с.Безводно

Има места, които те грабват веднага, карат те да се чувстваш , като у дома и имаш нуждата все към тях да се връщаш..

Село Безводно се намира по средата между източни и западни Родопи. В него живеят около 80 души в разпръснати по склоновете махали. Далече от всякаква инфраструктура, природата тук е оставена изцяло на саморегулация.

Само този, който не се е докосвал до това място, не е усетил свободата, коята то дава.

В памет на Апостола...

    Днес отбелязваме 138 години от гибелта на апостола на българската свобода-Васил Левски. Нека бъдем благодарни, че в нашата родина са се родили такива велики личности, че са се борили за страната си, че са се борили за свободата си, с цената на всичко.

  С всяка изминала година виждам все по-малко хора, които таят истинско родолюбие, истинска заря и гордост, че са българи. Не такива които само на 3-ти март се бият в гърдите. А такива които защитават героите и светините си, такива за които името България кара сърцата да трептят.

  Благодарна съм, че съм се родила тук, не заради корупцията, наглостта, безнаказаността, не заради всички „защитаващи правата ни политици”, а заради истинските герои като Левски, Ботев, ген.Вазов и всички други борили се за това, което днес си отива…

Красиви мигове на "дяволски" красиво място ( Триградското ждрело )

Екопътеката на елфите (местноста Лъката край Девин)

С благодарности към Драго, който ни показа това вълшебно място :)