От доста време исках да стигна до едни изоставени махали по поречието на не по-малко внушителното Душун дере. За него мога да кажа само, че те кара да се чувстваш невероятно малък и незначителен. След два неуспешни опита, този път се озовахме назад във времето. Пред погледа се открива панорама от порутени къщи, наоколо няма хора, няма пътища, няма живот…само крави…много крави.
Вървиш по кравешките пътечки из между старите къщи, а наоколо съвършена празнота. Пред нас спокойно си преминава най-голямата лисица, която някога съм виждала. Точно по пътеката, по която преди години са вървели и хората. Необезпокоявана от нищо и никой минава из между къщите, като че ли за да припомни кой сега живее тук.
Кучешки лай ни прогонва…Налага се да си тръгнем. Но как да си обясниш, че точно докоснал магията трябва да се откажеш?
Върнахме се след един ден, този път продължихме по нататък, далеч от кучетата, но пак до крави. Отново нова изоставена махала, нова разруха. Това, което прави впечатление тук са изсъхналите дървета станали като на хербарий, сякаш заедно с хората си е тръгнал и техният живот…
Може би точно от такава празнота имаме нужда за да осмислим живота, който пропиляваме.
Много е хубаво.
ОтговорИзтриване