Това не е от селата, в които не е останал живот, напротив има около 30 души… не е и място, през което просто преминаваш. Тук се крие и чарът на това кърджалийско селце. За да се стигне до селото трябва да се премине през най-дългия въжен мост в България. В село Лисиците няма улици, няма коли, няма и път. Единственият начин да си купиш хляб е да преминеш по моста, качваш се на влака и до Кърджали или до близкото село.
Това, което прави впечатление е добронамереността и учтивостта на местните. С радост ще ти разкажат за живота си и ще те упътят, а интересни места има много.
На югозапад от селото се издигат причудливи скали с множество трапецовидни ниши, наречени от местните „Читкая”.
А каква гледка се разкрива от тях само художник би обрисувал.
човек трябва да ходи и на такива места красотата на природата си я имаме ,но представете си че на тези хора единствената връзка в 21 век в нашата България е един въжен дървен мост ..който излиза на влаковите релси няма път за кола няма магазин тяхното препитание са животните които сами си ходят на паша
ОтговорИзтриване