Какво искат жените?

  

   Обичате ли приказки? А вярвате ли в тях? Навярно мнозина от вас, като малки са гледали детски, като „Красавицата и звяра”, „Снежанка”,  „Пепеляшка”… Всички тези вълшебни детски филмчета помним вечно и с умиление се сещаме за тях. Принцовете и принцесите, лошите мащехи и добрите феи са неизменна част от магията, която винаги завършва със „заживяха дълго и щастливо” Точно там се крие тайната. Точно тези вълшебни частици живеят с надежда в нас. Желанието и надеждата, която никога не умира.                           Всяка жена мечтае за своя принц на бял кон, мечтае да се борят за нея, да я защитават и закрилят. Така, както цветето има нужда от топлина и светлина за да разцъфти, така и ние се нуждаем от любов и сигурност за да сме щастливи. Всяка жена иска да бъде обичана, иска и нейната приказка да завършва с „живяха дълго и щастливо”. Затова не е нужно да имате бял кон и да учите фехтовка.  Достатъчно е да обичате вашата принцеса и да и го доказвате, защото така правят истинските принцове!

Малките моменти...

    Какво са за вас малките моменти? Щастливите малки моменти, когато дори и сами се усмихваме тайничко, очите искрят и обичаме целия свят. Тези големи малки моменти... Дали ставаме поне за малко по-добри благодарение на някой до нас, или за успехите, които сме постигнали, заради времето, прекарано в преоткриване на себе си или просто заради един хубав слънчев ден. Случвало ли ви се е да се разхождате, а пред вас да изскочи зарадвано дете, което си играе и да ви се усмихне чаровно или пък човекът до вас да ви изненада неочаквано за да напомни, колко важни сте за него. Може би дори да ходите половин ден за да стигнете някои връх далеч от хората, а като пристигнете да откриете колко хубав е светът отгоре…дори и да сте сами.
Моментите, които ни карат да обичаме живота, големите малки моменти за които си заслужава да чакаме седмици, да пътуваме дни, да се борим и да страдаме. Тези вълшебни секунди, в които се радваме и благодарим за тази искра, и този заряд, който ни кара да се усмихваме… заради тях си струва да се живее.