Не останаха хора, само лисици…

   Има нещо загадъчно в изоставените къщи и махали, нещо което влече…може би, защото я няма цялата урбанизация, целия боклук, няма ги и хората.

   От доста време исках да стигна до едни изоставени махали по поречието на не по-малко внушителното Душун дере. За него мога да кажа само, че те кара да се чувстваш невероятно малък и незначителен. След два неуспешни опита, този път се озовахме назад във времето. Пред погледа се открива панорама от порутени къщи, наоколо няма хора, няма пътища, няма живот…само крави…много крави.

   Вървиш по кравешките пътечки из между старите къщи, а наоколо съвършена празнота. Пред нас спокойно си преминава най-голямата лисица, която някога съм виждала. Точно по пътеката, по която преди години са вървели и хората. Необезпокоявана от нищо и никой минава из между къщите, като че ли за да припомни кой сега живее тук.

   Кучешки лай ни прогонва…Налага се да си тръгнем. Но как да си обясниш, че точно докоснал магията трябва да се откажеш?

   Върнахме се след един ден, този път продължихме по нататък, далеч от кучетата, но пак до крави. Отново нова изоставена махала, нова разруха. Това, което прави впечатление тук са изсъхналите дървета станали като на хербарий, сякаш заедно с хората си е тръгнал и техният живот…

   Може би точно от такава празнота имаме нужда за да осмислим живота, който пропиляваме.

с. Лисиците

   Това не е от селата, в които не е останал живот, напротив има около 30 души… не е и място, през което просто преминаваш. Тук се крие и чарът на това кърджалийско селце. За да се стигне до селото трябва да се премине през най-дългия въжен мост в България. В село Лисиците няма улици, няма коли, няма и път. Единственият начин да си купиш хляб е да преминеш по моста, качваш се на влака и до Кърджали или до близкото село.

   Това, което прави впечатление е добронамереността и учтивостта на местните. С радост ще ти разкажат за живота си и ще те упътят, а интересни места има много.

   На югозапад от селото се издигат причудливи скали с множество трапецовидни ниши, наречени от местните „Читкая”.

   А каква гледка се разкрива от тях само художник би обрисувал.

с.Безводно

Има места, които те грабват веднага, карат те да се чувстваш , като у дома и имаш нуждата все към тях да се връщаш..

Село Безводно се намира по средата между източни и западни Родопи. В него живеят около 80 души в разпръснати по склоновете махали. Далече от всякаква инфраструктура, природата тук е оставена изцяло на саморегулация.

Само този, който не се е докосвал до това място, не е усетил свободата, коята то дава.