По това време на годината, но в едни други сурови времена, едно писмо вдига на бунт цял народ. Писмото на Тодор Каблешков, адресирано до Георги Бенковски и подписано с кръвта на убито заптие. Годините на подготовка на въстание не се оказват напразни, ехтят гръмки изстрели на черешови топчета и викове на готови за саможертва борци. Кръвта на убитото заптие е само началото на най-жестоките борби за освобождение. Две години по късно майка България получава своята свобода.
Априлското въстание бива само началото. Каквото и да се каже за него, това ще бъдат само думи, а какво са думите срещу делата…Нима малко са музеите ни, паметниците ни, дори костниците. Нима някой би посмял да пресъздаде с разказ героизма и саможертвата на милиони българи. Нима някой би дръзнал да се докосне с приказки до личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги С. Раковски, Христо Ботев…
Едно ще си пожелая само: българите да не забравят пътя си, да не забравят историята си и хората, дали живота си за това днес да живеем в една свободна земя…
* снимките са от възстановка на априлското въстание в гр. Клисура
