Какво искат жените?

  

   Обичате ли приказки? А вярвате ли в тях? Навярно мнозина от вас, като малки са гледали детски, като „Красавицата и звяра”, „Снежанка”,  „Пепеляшка”… Всички тези вълшебни детски филмчета помним вечно и с умиление се сещаме за тях. Принцовете и принцесите, лошите мащехи и добрите феи са неизменна част от магията, която винаги завършва със „заживяха дълго и щастливо” Точно там се крие тайната. Точно тези вълшебни частици живеят с надежда в нас. Желанието и надеждата, която никога не умира.                           Всяка жена мечтае за своя принц на бял кон, мечтае да се борят за нея, да я защитават и закрилят. Така, както цветето има нужда от топлина и светлина за да разцъфти, така и ние се нуждаем от любов и сигурност за да сме щастливи. Всяка жена иска да бъде обичана, иска и нейната приказка да завършва с „живяха дълго и щастливо”. Затова не е нужно да имате бял кон и да учите фехтовка.  Достатъчно е да обичате вашата принцеса и да и го доказвате, защото така правят истинските принцове!

Малките моменти...

    Какво са за вас малките моменти? Щастливите малки моменти, когато дори и сами се усмихваме тайничко, очите искрят и обичаме целия свят. Тези големи малки моменти... Дали ставаме поне за малко по-добри благодарение на някой до нас, или за успехите, които сме постигнали, заради времето, прекарано в преоткриване на себе си или просто заради един хубав слънчев ден. Случвало ли ви се е да се разхождате, а пред вас да изскочи зарадвано дете, което си играе и да ви се усмихне чаровно или пък човекът до вас да ви изненада неочаквано за да напомни, колко важни сте за него. Може би дори да ходите половин ден за да стигнете някои връх далеч от хората, а като пристигнете да откриете колко хубав е светът отгоре…дори и да сте сами.
Моментите, които ни карат да обичаме живота, големите малки моменти за които си заслужава да чакаме седмици, да пътуваме дни, да се борим и да страдаме. Тези вълшебни секунди, в които се радваме и благодарим за тази искра, и този заряд, който ни кара да се усмихваме… заради тях си струва да се живее.

Едно пожелание за по-добра Коледа

  Коя е първата дума за която се сещате като чуете Коледа? Дядо Коледа, семейство, празник, подараци - все хубави неща. И наистина е така. Коледа е най-светлият  семеен  празник. Затова нека не разваляме традицията. Нека споделим празничните дни с най-любимите ни хора. Нека им подарим цялата любов и щастие, защото хубавите мигове топлят сърцето и в най-студените вечери. Нека бъдем по-истински и по-добри! Пожелавам на всички ви повече доброта, повече любов, повече щастие.  Казват, че земята е такава каквито са хората на нея, нека поне за малко я направим едно по-добро място за живот!

Oт Skype до еволюцията

„Skype рухна”, „Skype се срина”, „Нямам Skype, какво ще правя сега?” Последните дни това са водещи новини в интернет пространството. Преди време се говореше и за заплащане на услугата Facebook. А някога замисляли ли сте се ако няма интернет, ако няма телефони, ако няма как да се свържеш с даден човек? Как биха живели близо 1/3 от населението на планетата без интернет? Дали зависимостта ни е породена от това да искаме да научаване всичко, на всяко място или просто да разпуснем малко като изгубим няколко часа през компютъра? Интернет не е ли до толкова пристрастяващ, колкото алкохола, цигарите, дори мобилните телефони? Не ставате ли всяка сутрин с чаша кафе, минимум час във facebook, половин час разговори по мобилния и кутия цигари за дневната доза отрова? Замисляли ли сте се какво правите през целият си живот, всеки час, всеки ден, всяка година… и колко време изгубвате в рутинните занимавки? А някои хора нямат това време. Молиер казва: „Който е спечелил време, той е спечелил всичко“, но ние го погубваме по най-заразяващия начин. Зависими сме от толкова много неодушевени предмети, предмети, които са толкова деликатни в зависимост от материала им на изработка, че която и да е природна сила да вземем би ги унищожила. А какво е човекът? Не е ли най-съвършеното живо същество, както ни повтарят от малки? Е, как тогава заемащият най-високо ниво в еволюцията е зависим от толкова неодушевени предмети? Какво би станало ако се върнем по същата тази стълбица на еволюцията още в началото - без телефони, интернет, цигари, алкохол…

So Hm

Замисляли ли сте се някога за живота?  За това, какво представлява? Защо живеем и каква е целта от всичко?    Може би едно послание ще ни помогне в отговорите. So Hm в буквален превод означава „Реализирай се сам”. Реализирай се сам между вдишването и издишването, между живота и смъртта. Но какво е реализирането?  Не се ли сещаме първо за добра работа като чуем тази дума? Нима в това се състои живота - в осигуряване на материално богатство и някой, които да го наследи? Един приятел ми каза, че за него „реализирай се сам” е откриване на вътрешното в себе си, на духовното, на истинското.  Да, звучи хубаво, но как това чудо да стане?  Всеки сам избира начинът, по който да достигне себе си. За мен това са мислите и разсъжденията, провокирането вътре в теб, собственото си опознаване и откриване. Да откриваш не е ли най - великият път, по който можеш да поемеш…